Ако трябва да посочите един-единствен критичен недостатък на центробежните вентилатори, който причинява повечето-проблеми в реалния свят, той ще бъде следният: **производителността им се срива, когато работят извън проектната точка**. Тази характеристика - рязко спадане на налягането, риск от пренапрежение и неефективност при частично-натоварване - са отговорни за повече неуспешни инсталации и загуба на енергия, отколкото всички други недостатъци на центробежните вентилатори взети заедно.
Центробежните вентилатори са проектирани около едно, идеално работно състояние, наречено **Точка на най-добра ефективност (BEP)**. При тази специфична комбинация от дебит и налягане лопатките на работното колело имат оптимални ъгли на въздушния поток, турбуленцията е минимална и ефективността достига пикове при 80–88% за назад-извити дизайни. Проблемът е, че-системите от реалния свят рядко остават на BEP. Натоварването на филтъра увеличава съпротивлението с течение на времето, амортисьорите се модулират, търсенето варира - и всяко отклонение от проектната точка води до наказание.
Когато съпротивлението на системата се увеличи над проектното състояние, вентилаторът се премества наляво по своята крива на производителност в област, наречена **застой**. Въздухът се отделя от повърхностите на лопатките, потокът става нестабилен и ефективността пада рязко - често под 50%. Вентилаторът все още се върти и консумира енергия, но произвежда драматично по-малко полезен въздушен поток на ват. Операторите, които не знаят за това явление, често реагират, като отварят още повече клапите, което може да тласне вентилатора в още по-лоша работна зона.
По-лошото от срива е **напрежението**. При много ниски дебити и високо налягане, целият поток през центробежен вентилатор може моментално да промени посоката си. Това създава силни пулсации на налягане -, чуваеми като-нискочестотно туптене -, което удря работното колело, лагерите и тръбопровода. Продължителното издуване разрушава лагерите на центробежния вентилатор в рамките на дни и може да спука работното колело. Пренапрежението е причината, поради която центробежните вентилатори изискват усъвършенствани системи за управление (VFD с алгоритми за-избягване на пренапрежение, входни водещи лопатки или-клапани за продухване) в приложения с променливо търсене.
Сравнете това с **обемен вентилатор**, който поддържа почти постоянен поток независимо от промените в налягането и изобщо няма условия за пренапрежение - можете да спрете вентилатор на Roots (въпреки че не трябва, тъй като ще прегрее). Или сравнете с **регенеративен вентилатор**, който показва много по-плоска крива на производителност и остава стабилен в целия си работен диапазон.
Този единствен недостатък прави центробежните вентилатори лош избор за системи с изисквания за променливо налягане или дебит -, освен ако купувачът не е готов да инвестира в контролния хардуер, необходим за поддържане на вентилатора на или близо до BEP. Много от тях не са и резултатът е вентилатор, който прекарва по-голямата част от живота си, работейки неефективно, шумно и на ръба на механична повреда.